Исторически земетресения

Земетресенията край Кресна и Крупник, 1904

Събитието е отпреди въвеждането на съвременните магнитудни скали (скалата на Рихтер е от 1935 г.), затова стойностите за магнитуд по-долу са ретроспективни оценки въз основа на описана разрушителна сила, а не пряко инструментално измерване. За точни архивни данни проверявайте НИГГГ-БАН.

През април 1904 г. долината на река Струма, в района на прохода Кресна и село Крупник (днешна Благоевградска област), е разтърсена от две последователни силни земетресения - на 4 и 8 април 1904 г. По ретроспективни оценки те са сред най-силните земетресения, регистрирани в новата история на Европа, с оценен магнитуд в диапазон, който на места се посочва около и над M 7 за всяко от двете събития.

Кресненският пролом с пътя покрай скалите
Кресненският пролом в долината на Струма - районът на земетресенията от 1904 г. Снимката е съвременна. Снимка: Krzysztof Ziarnek (Kenraiz), CC BY-SA 4.0, Wikimedia Commons

Заради сравнително ниската гъстота на населението в района по онова време, жертвите остават по-малко, отколкото би се очаквало за земетресения с такава сила - но разрушенията в Кресна, Крупник и околните села в Струмската долина са тежки, а трусовете са усетени в голяма част от Балканския полуостров.

Кресненският разлом (част от системата на Струмския грабен) остава обект на активно сеизмично наблюдение и днес - районът около Благоевград и долината на Струма е сред зоните с призната по-висока сеизмична активност в България, а земетресенията от 1904 г. са основен исторически бенчмарк при оценка на сеизмичния риск за Югозападна България.

Свързано: Чирпанско земетресение, 1928.