Скала на Рихтер - какво означава?
Скалата на Рихтер (местна магнитудна скала, ML) е разработена от сеизмолога Чарлс Рихтер през 1935 г. в Калифорния, за да сравнява силата на близки, плитки земетресения по показанията на определен тип сеизмограф.
Оригиналната скала на Рихтер има технически ограничения при много силни или много далечни земетресения, затова днес повечето сеизмични служби, включително USGS, използват момент-магнитудна скала (Mw) - тя измерва директно физическата енергия, освободена в разлома, и остава точна в много по-широк диапазон.
На практика името „скала на Рихтер“ остава популярно в разговорния език и медиите като синоним на „магнитуд“, макар точната изчислителна методология зад съобщените стойности обикновено да е момент-магнитудна. Земетресения показва директно стойността и типа магнитуд (например Mw), както ги подава USGS.
Защо изобщо са нужни различни скали
Освен местната (Рихтер) и момент-магнитудната скала, съществуват и други, използвани за специфични случаи - например скали, базирани на телесеизмични вълни за много далечни събития. Всяка е оптимизирана за определен диапазон разстояния, дълбочини и магнитуди; USGS избира и посочва подходящата за всяко конкретно събитие, а не прилага една и съща формула навсякъде.
Често задавани въпроси
Скалата на Рихтер използва ли се изобщо днес?
Рядко в директната си оригинална форма - но принципът ѝ (логаритмична скала на базата на амплитуда) остава основа на съвременните магнитудни скали, включително момент-магнитудната.
Има ли горна граница на скалата?
Теоретично не, но физическите ограничения на земната кора правят изключително малко вероятни събития над около M9.5 - най-силното инструментално регистрирано земетресение (Чили, 1960 г.) е около M9.5.
Свързано: какво е магнитуд, как се измерват земетресенията.